Старият Бургас

Има няколко версии за произхода на името Бургас. Повечето от тях се отнасят до латинската дума Burgus/Бургос, или гръцката Πύργος/Пиргос. Двете имена имат за основа общ индоевропейски корен чийто значение е  стражева кула. Според други версии, думата произлиза от германското borg.

Деултум възниква на западния бряг на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като двублатие. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар Котис I. Значението на близките градове Аполония Понтийска и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях, а до 340 година пр. Хр. региона е превзет от македонския цар Филип II. Деултум, Скафида и Порос са завладени от османските турци през 1367/1368 година, но превзети по-късно от Амадей VI Савойски, който ги предоставя на Византия. Малко преди падането на Константинопол през 1453 година те, заедно с други градове по Южното черноморие, са последните български територии които падат под османско владичество.